Когато съм си у дома обичам книги да чета. На път когато тръгвам скришом някоя в торбата пъхвам. Разлиствам страниците бързо или бавно, особено когато става дума за любими четива.
Има книги и автори, които се четат на един дъх. Има публикации занимателни и увлекателни. Има теоритични, но има и практични. Има забавни, комични, но има и приказки с поуки критични.
Всеки автор си има своя стил и едва ли някога, по изключение, би му изневерил. Важно е заглавието да е предизвикателно, а съдържанието полезно и увлекателно. Докато скачате от ред на ред, да не усетите кога е минал поредния минутен пакет.
Любовта към книгата е скрита във всеки от нас и колкото и да сме зависими от Интернет, няма да спрем книги да четем. Да, истината е, че без този неограничен информационен ресурс не можем да съществуваме, защото всичко е на едно място, намирането на данни става много бързо, а интегрирането с модерните техники и технологии е просто необходимо. Ако не бъдем адаптивни, то в един момент ще се почувстваме като Тарзан в градска обстановка и ще е трудно да оцелеем. Може да има различни модерните форми на четене и електронни устройства, които все по-рядко да ни карат да седнем у дома с книга в ръка, НО удоволствието да държиш книгата в ръка, да я облечеш в красиви дрехи, да я пипаш и прелистваш, не може да се сравни с нищо друго на света.
Та какво по-голямо удоволствие от това да се настаниш удобно, да вземеш любимо четиво в ръка и да се отдадеш на тайнството на буквите и думите.
Беше отдавна, когато четох книгата “Алиса в страната на чудесата”, когато се смеех на забавните приключения на “Емил от Льонеберя”, когато слагах чорапите си като “Пипи дългото чорапче”, припомням си още поуките скрити в “Чичо Томовата колиба”, тръпнех от очакване да науча края на поредната приказка на Шехеразада, седях до мръкване в Университетската библиотека, но и до днес не спирам да заспивам със сладката песен на книжните страници, черпя знания и трупам опит от дебелите книги на рафта, пътувам в дебрите на книжното царство, милвам старите пожълтели страници и се наслаждавам на подредбата им на рафта.
За съжаление мястото в един дом винаги е било кът, което пък ни кара да бъдем креативни и иновативни. Стремежът към ергономията на работното място накара мебелната индустрия да проектира сгъваеми, олекотени и раздвижени етажерки за папки и документи, а изобретателните и находчиви Хендмейкъри се отдадоха на творчество, вдъхновени от любовта към книгите и създадоха оригинални етажерки.
Любовта на детето към книгата тръгва много преди то самото да е тръгнало да върви. Научава се да говори докато разлиства шарени картинки с герои. А когато мама или тати приказки чете, няма опасност нищо да изтърве.
Ето как неусетно, може би прочетено всичко на “крак” дойде време към края да поемем пак. В текстове и с рими любими, представено всичко в снимки красиви – затварям страницата и настъпва края желан.
Снимки: http://www.livemaster.ru
Благодаря Ви за милите думи, Мария!
Писането е едно от големите ми страсти. 🙂 Искрено се надявам да се докосвам до сърцето на всеки читател с това, което излиза от душата ми и вижда “бял свят” чрез перото ми.
имате невероятната дарба да пишете. не спирайте да го правите. продължавайте в същия дух.